Продуктов дизайн и разработка: Хардуерни продукти

Вхардуерните продукти съществуват многобройни проблеми за разрешаване, които са неразривно свързани помежду си. Един от основните проблеми е – разработката на структурата и нейният продуктов дизайн. Нещата не трябва да са самоцелни, защото външните панели, конструктивните части и основните компоненти за управление, подсказват цялостния принцип на функциониране в съответния продукт. В тези продукти е много важно изграждането на синхрона между хардуер и софтуер, защото с тях се управлява и контролира устройството или машината. За целта всичко това трябва бъде логично позиционирано върху хардуерния продукт, под формата на контролни зони и конкретни органи за управление – пултове, бутони, дисплеи, ръкохватки, сензори за движение и др. В случая говорим за детайлна разработка на информационната ергономия, която трябва да притежава определена логика и подредба на различните контролни зони и органи за управление. Всичко това трябва да дава отговори на определени въпроси – как точно работи този продукт, как се управлява, каква е неговата последователност от функции и т.н. Като цяло хардуерните продукти се оборудват със широк диапазон от компоненти, механични детайли и конструктивни части. Някои могат да бъдат забелязани върху външната им структура, а други се сглобяват във вътрешната структура – под формата на укрепващи детайли и носещи конструктивни части. Механичните детайли също имат основна роля в хардуерните продукти, защото с тяхна помощ се изграждат съвременни машини, които има широко приложение в различните типове индустрии. Автоматизацията присъства в подобни продукти и често може да бъде забелязана в комбинация с хардуерно оборудване. Този тип продукти е необходимо да покриват конкретни изисквания и характеристики, с оглед на тяхното предназначение – функция, експлоатация, ергономия, разположението на компонентите и оборудването, сглобяване, монтаж и демонтаж, ремонтопригодност и др.

През годините участвах в конкретни проекти за хардуерни продукти – с проектиране, разработка и консултации от моя страна. Имах основна роля в разрешаването на реални проблеми, както и в създаването на нови възможности за развитие на съответните продукти. В процеса на разработките често се налагаше да посреднича между клиента, екипът от специалисти и подизпълнителите. Организирах производствени процеси, директно изработвах крайните продукти, довършвах отделни части и детайли. Проектите основно бяха свързани с проектиране и разработка на основната конструкция, външните панели, компонентите за управление, механичните детайли и конструктивните части за хардуерното оборудване. Съобразявах се със сглобяването и монтажа, устройството и разположената в него електроника, наличието на механични детайли и автоматиката в съответния продукт. В същото време постигах оптимална производствена себестойност за определен брой продукти, детайли и части – единично и дребносерийно производство. Продукти, детайли и части, които иначе се произвеждат със скъпа инструментална екипировка, изискваща капацитет, количества продукция и големи първоначални инвестиции.

Етапите на проектирането и разработката преминаваха с интензивно обсъждане и консултации. Същото се случваше и в етапите обхващащи изработката на опитните модели и основните прототипи, преди да се достигне до предпроизводствен прототип и краен продукт. Във всеки хардуерен продукт се стремих производствената технологията да се оптимизира максимално, доколкото позволяват характеристиките му, компромисите със структурата и използваните материали за неговата изработка. Не беше умишлено от моя страна избягването на производствени технологии с по-висока себестойност, защото други продукти не позволяваха подобен подход. В същото време адаптирах нови начини за сглобяване на модули от детайли, оптимизирах конструкцията на продуктите с достъпни производствени техники, редуцирах броя на използваните детайли и части в крайния продукт и т.н. Резултатите бяха добри. Винаги се постигаше оптимална производствена себестойност, без това да оказва влияние върху качеството на крайния продукт. Този процес на оптимизиране започва още в първоначалните етапи на проектиране, продължава интензивно в етапа свързан с тестовите модели, усъвършенства се в разработката на основният прототип и се завършва като етап при оформянето на предпроизводствения прототип. Съществуват строго определени изисквания, стандарти и технологии, които трябва бъдат адаптирани към всеки хардуерен продукт, независимо от неговото предназначение, функционалности и експлоатация. В хардуерните продукти е изключително интензивен процесът с избор на оптимални производствените технологии и материали.

В тестовите модели, прототипите, матриците и готовите изделия съм използвал широк диапазон от производствени технологии и материали: индустриална дизайнерска глина; отливане с композитни материали на модели, прототипи и матрици – стъкловлакна, смола, гелкот; 3Д принтирани детайли – ABS пластмаса и полиамид; алуминиеви сплави и инженерни пластмаси, обработвани основно с ЦПУ машини; вакуумно формоване на пластмаса; лазерно рязане на метал.

Някои от многото и изпълнени с предизвикателства хардуерни проекти, в които съм участвал като проектант, разработчик и консултант:

Електронно устройство – https://solo-form.com/project/elektronno-ustroystvo/

Аркадна електронна машина – https://solo-form.com/project/arkadna-elektronna-mashina/

Машина за дигитализация – https://solo-form.com/project/mashina-za-digitalizatsiya/

Таблет за незрящи хора – https://solo-form.com/project/tablet-za-nezryashti-hora/

От |2020-05-25T15:20:22+00:00 8 април, 2020|Последни статии|

Оставете коментар