Същност на продуктовия дизайн

Продуктовият дизайн e процес, прилаган интензивно в проекти, насочени към разработка на продукти. Включва набор от свойствата на продукта, състоящи се от характеристиките на основната му продуктова структура, функциите на продукта, инженерните изисквания, производствените специфики, продуктовата идентичност, маркетинговата стратегия, икономическите параметри и др., целенасочено адаптирани, подчертавайки и извеждайки на преден план предназначението, стойността и ползите му за крайния клиент. Процес, стартиращ с генерирането на идеи, тяхното поетапно изграждане и развитие, водещо до потенциално нов продукт, който даден бизнес се стреми да предложи в определен пазарен сегмент и насочен към конкретна целева група от клиенти. Продуктовият дизайн е комбинация от анализ, проучване, проектиране и разработване, с цел насочване и организиране на плавен преход към процеса на продуктовата разработка. Свързан е и с други последващи процеси и фази на продукта, от които е неразделна част, и колкото той зависи от тях, толкова и те зависят от него – адаптиране за производство, внедряване в производство, комерсиализация, предлагане и др. Процес, който идентифицира и разрешава проблеми, дефинира и развива идеи, създавайки потенциал и възможности за валидиране на продукта от пазара и клиента. Когато става въпрос за създаване на продукти, това става незаобиколим процес, отличаващ компаниите и брандовете – придава им стойност и реални предимства пред конкурентите на пазара. За да се вникне в същината на продуктовата разработка, съществено важно е преди това да се осмисли процесът на продуктовия дизайн, което ще доведе до адекватно изграждане на продукт. Няма общоприета дефиниция, с пълен консенсус, за продуктовия дизайн, която да отразява достатъчно широчината на темата, но има две зависимости, които покриват в немалка част основния смисъл на това явление. Първата дефиниция по категоричен начин определя продуктовия дизайн като съществително, отнасящо се до физическите аспекти на продукта. Следвайки тази логика, е възможно тя да включва съчетание на набор от физически свойства и белези на продукта, състоящ се от дискретни характеристики на функцията, ергономията и “стайлинга” (визуалните характеристики) на формата. Така наречената целенасочена и адекватна естетика на физическия продукт, обединена с останалите характеристики и цялостно интегрирани в продукта, подчертавайки и извеждайки на преден план функционалността и предназначението му. Разбира се във фундамента на продуктовия дизайн се коренят незаобиколими правила, чиито първоизточник е индустриалният дизайн, като основното от тях е: “Формата следва функцията.” Втората дефиниция, която е определяща за продуктовия дизайн и връзката му с конкретния продукт, се отнася до по-детайлното вглеждане в процеса му и неговата ключова роля, осъзнавайки смисъла на последователността, която е породена от основните му етапи и техните подетапи. Това е реална предпоставка проектът да доближи базовите характеристики на разработка и потенциал за достигане до евентуален продукт, който да бъде предложен на пазара и клиентите. Продуктовият дизайн постепенно прераства в продуктова разработка, изкачвайки последователно всяко следващо стъпало от изграждането и развитието на продукта, степенувайки процесите със следната йерархична последователност: “индустриален дизайн – продуктов дизайн – продуктова разработка”. Така той става крайъгълен камък и отправна точка на продуктовата разработка, но в същото време и преход между нея и индустриалния дизайн – процес за проектиране на продукти, със съответните умения, методика и подход в изграждането на основната продуктова структурата. 

“Повечето хора правят грешка, мислейки, че дизайнът е това, което изглежда отвън. Те вярват, че е просто фасада – т.е. дава се кутия на дизайнерите и им се казва “Направете го да изглежда добре!”. А дизайнът не е това, което мислим, че е. Не е просто как изглежда отвън или какъв е на допир. Дизайнът е най-вече как работи. 

„Дизайн“ е странна дума. Някои хора мислят, че „дизайн“ означава как нещо изглежда. Но, разбира се, ако човек задълбае, всъщност означава как нещото работи. Дизайнът на „Мак“ не беше начинът, по-който изглежда, въпреки че и това беше част от всичко. Основното беше как работи. За да направиш наистина добър дизайн на каквото и да е, трябва да го проумееш. Човек трябва напълно да се отдаде на нещо, за да го разбере изцяло, да го сдъвче, а не просто да го преглътне набързо. Повечето хора не отделят време за това.” – Стив Джобс

Продуктовият дизайн и неговите компоненти

Изражението на продуктовия дизайн e съвкупността от неговите слоеве, комбинирани и обхващащи широк кръг от инженерни, функционални, ергономични, визуални, производствени, икономически и маркетингови характеристики. Първоначалният контакт с продукта се осъществява с помощта на перцепцията, защото сетивата канализират връзката между “потребител” и “продукт”. Първична комуникация, която достига изключително ускорено до ума, стимулирайки го да пресъздава органични усещания и впечатления в потребителя, на база на външните продуктови белези. На първи план стоят визуалните възприятия и физическото взаимодействие, пораждащи редица ментални потребности спрямо продукта, неговите функции, спецификата на формата му, типовете материали, текстури и цветове. Отчетливата и ясна последователност в експлоатацията на продукта, обхващаща определен алгоритъм от действия, което е предпоставка за необременяваща комуникация с потребителя. Това се изразява чрез допир до общата форма на продукта и габаритите ѝ, материалите, от които е произведен, както и последващото взаимодействие с функционалните зони и характерните за ергономията му повърхнини и обеми. Не трябва да се подценява така наречената “визуална ергономия”, която влияе върху съзнанието и е ключът към действия, водещи освен до правилна експлоатация, но и до последователност в мислите и поведението на потребителя спрямо съответния продукт. Визуалният контакт трябва адекватно да обработва информационните зони в посочена логична последователност, за да не се създава обременяващ ефект върху психо-физиологичните възприятия на потребителя. Въздействията на продукта произтичат от използваните в него: основен цвят или комбинация от няколко цвята; шрифтове, обособени словосъчетания и термини; символни означения и пиктограми, както и редица други акценти изграждащи цялостното взаимодействие с продукта. Трябва да се отчита факта, че дори в рамките на целевата група от профилирани потребители, е недостижимо предизвикателството да се погрижиш за цялата палитра от възможни личности, от които тя е съставена. Това предполага по-детайлен анализ в процеса на продуктовия дизайн, който трябва да постави устойчив фундамент за последващата продуктова разработка. Когато се отделя нужното внимание на детайла и се осмислят всички специфики на процеса, изминаването на всеки негов етап и подетап е сравнително безпроблемно, с помощта на поредност от действия и плавен преход между тях; независимо от възникващите казуси и препятствия, които са неделима част от изграждането на продукта. В случаите на представяни продуктови разработки, видими с цикъла си от фази и процес на създаване, това трябва да бъде добре обмислено като действие от разработващите и съответно споделящите го, с цел презентиране – на всеки етап и подетап. Потребителите ще започнат да възприемат продукта още по време на суровата му фаза на проектиране, а впоследствие и на процеса на разработването му. В немалка степен това ще е предпоставка за събиране на впечатления и обратна връзка, но ще повлияе и върху потребителската оценка, произтичаща от първичните впечатления, нуждаещи се не толкова от опровергаване, колкото от удачна обосновка на разработващите продукта. При подобна видимост и демонстриране на начина, по който протича цялостният процес на продуктовия дизайн, е необходимо балансирано разпределяне на тежестта в очакванията на потребителите, аргументирано и необременяващо за двете страни – разработчик и потребител/зрител. Разбира се избора да се сподели процесът, е решение на продуктовия дизайнер, който играе комплесната роля на проектант, разработчик, комуникатор и организатор. Този похват може да доведе както до потенциален успех, така и към наченки на предизвестен пазарен неуспех на продукта. Затова е важен подходът, преценката и натрупаният опит при вземането на подобни решения. В тези ранни етапи, трябва да се отсява и разграничава единствено полезния ефект от това представянето на фазата, в която се намира продуктовата разработка – от първоначалните впечатления на пазарната среда, обратната връзка от целевата група от клиенти и потенциални купувачи. Продуктовият дизайнер е необходимо да се стреми към собствена методика, да я отстоява с уместни доводи, изграден собствен подход, устойчива философия на мисленето и начин на работа, който генерира висока добавена стойност и потенциал за пазарна реализация. Продуктовият дизайн е трудоемък процес, който се валидира с натрупване през годините на умения, опит, усет, фокус и постоянство, но не на последно място и от следването на неговите унифицирани правила и алгоритъм от етапи и подетапи. 

“Добрият дизайн е възможно най-малко дизайн” – Дитер Рамс

Продуктовият дизайнер и дизайнерското мислене

Дизайнерското мислене е фундаментално със своята философия за процес като продуктовия дизайн. Притежава унифицирана концепция, под формата на метод за разрешаване на проблеми и произтичащото от това създаване на продукти, ориентирани към човека и неговите потребности. Това е задължителен елемент за бизнеси, които искат да изграждат най-високото ниво на добавена стойност в продуктите си, създаване на продуктови иновации и последващо генериране на интелектуална собственост. Прилагалагането на дизайнерското мислене към продукта е признак, че дизайнерът осъзнава същността на този процес, защото той e фокусиран върху цялостното му разработване, а не само върху фазата на проектиране. Черпейки от изискуемия за целта собствен инструментариум – прагматично мислене, гледна точка, знания и умения, чрез които да интегрира потребностите на хората и възможностите на технологиите в цялостен завършек. Със систематичен и целенасочен подход, продуктовите дизайнери е необходимо да анализират, оценяват и концептуализират удачно идеите си, трансформирайки ги поетапно чрез проектиране и преминавайки постепенно към разработване на продукта. Ролята на продуктовия дизайнер е да комбинира удачно наука, изкуство, технологии, маркетинг и бизнес, за да създава такива продукти, които хората да имат склонност да използват, а не просто да притежават формално като предмет. Той трябва да изучава миналото обективно, на база на изминат път и рутина, да го синтезира, канализира и пренася в настоящето целенасочено; без излишни залитания в крайности и радикализиране, особено когато става дума за разработване на физически продукти. Трябва да умее да извлича от корените на историческите натрупвания определени принципи, методи и способи, да превръща възприетото в есенция и да я влага чрез трансфер на знания от една сфера в друга. Необходима му е креативност, интуиция, новаторски подход и комбинаторно мислене, защото визията за градене на продуктови разработки не се поражда самоцелно и от нищото. В резултат на задълбочен анализ и обединяване на знания, умения, последователност, фокус, психическа издръжливост и личностни качества, той трябва да проправя пътя си с помощта на собствена автентична методика за достигне до крайния продукт. Вземайки под внимание всички аспекти в изграждането на един продукт, се налага да изучава начините, по които хората използват, експлоатират и злоупотребяват с продуктите. Освен надграждането на качествата си като проектант и разработчик, следва да анализира потребителските възприятия и маркетинговите аспекти по специфичен начин, бидейки форма на анализатор на пазара, психолог и комуникатор с клиентите. Необходимо е да се наблюдава и акцентира върху определени аспекти от менталното състояние на потребителите, в което се крият техните желания, потребности и формирането на вкусовете и предпочитанията им, чрез които желаят да придобият и използват даден продукт. Това е незаменим учебник за всеки продуктов дизайнер, но ако вникне в дълбочина и навлезе в поведенческите навици на хората, а не преминавайки повърхностно само през външните слоеве на маркетинговите стратегии и комерсиализацията на продукта. Продуктовият дизайнер, посредством своята методика на работа, подход, умения и знания, трябва да формира взаимодействие между пазарните възможности, клиентските потребности и управленските нива в компаниите разработващи продукти – висшият мениджмънт, стратегическите маркетингови и търговски отдели, и не на последно място комуникацията им със собствениците на въпросните компании и брандове. Той трябва да е запознат с начина, по който работи продуктовата икономика, индустрията, различните типове производства и изпълнителските нива в лицето на профилирани производители, различен тип специалисти и занаятчии – подизпълнители в съответните сфери. Понятността от негова страна спрямо архитектурата и подредбата на етапите, обхващащи цялостната разработка на продукта, трябва да се осмисля и интерпретира правилно, с помощта на процесен алгоритъм, водещ до реален резултат – краен продукт. Често самият процес на проектиране и разработване на продукта може да бъде изключително обезсърчаващ, скъпоструващ и нерентабилен, ако не се анализират всички аспекти, възможни сценарии и без да се вниква достатъчно находчиво в процесите на продуктовия дизайн и продуктовата разработка. Затова към стадиите на продуктовия дизайн трябва да се подхожда умерено, с адекватни очаквания и реалистично поставена цел, разпределена на отделни малки подцели. Много от новосъздадените продукти имат предпоставките да се провалят, и в крайна сметка да бъдат забравени, а мнозина дори няма да достигнат до пазара. Обикновено за да се постигне оптимален вариант на така наречения “правилен дизайн на продукта” се проиграват между 5 и 10 опита, като често в продуктовия процес се прилагат  методики с достатъчно богат инструментариум – “редизайн” и “реинженеринг”. Практиката показва, че продуктът има право да се провали при представянето си на пазара до 3 пъти. Всичко след това се подразбира като тотален неуспех и продуктът се счита за мъртъв, тъй като пазарът непредубедено и обективно смята това за провал. Неуместно е да се причиняват излишни последици, които могат да имат в дългосрочен план пряко отношение към репутацията на компанията и бранда. Няма нищо изненадващо в това, че повечето нови продукти не достигат масово до пазара, не се реализират или се провалят, дори ако зад тях има страхотна идея, екип и финансова обезпеченост. Това е неразривна част от естествените и логични закони на пазара, отнасящи се до бизнеси, занимаващи с разработване или производство на продукти. В “дефектните продукти” и грешките допуснати в проектирането и разработването им, както и в цялостното им планиране, организиране на процеса или представянето им, винаги се крият възможности, особено когато това се случва между конкурентни компании и брандове. Затова продуктовият дизайнер винаги трябва да е нащрек, да анализира пазара и клиентските потребности, да търси възможности, решения на проблеми и да предлага необичайна гледна точка спрямо “масовите продукти”.

„Дизайнът не означава тясно прилагане на формални умения, дизайнът е начин на мислене.“ – Крис Пулман

Продуктовият дизайн и ролята му в иновациите

Би могло да се нарече неписан закон или основополагащ принцип, но е факт, че иновацията идва от хора с нови идеи, развиващи нови решения на стари проблеми. Иновациите стимулиращи изобретяването на нови решения и разработването на нови продукти се случва, когато има напредък в общата интелигентност на хората в една държава, а това неизбежно дава цялостен ефект върху просперитета ѝ. Тласъкът с разработването на продуктови иновации, който се отчита осезаемо в подема на съответната икономика, може да се случи чрез интензивна развойна дейност в компаниите, както и в ситуациите, когато продуктовият дизайнер излезе с нова идея за продукт. Продуктовият дизайн като процес, помага на идеята да премине плавно към проектиране, а впоследствие и към разработване на продукт, с една единствена цел – технологичен трансфер и внедряване. Освен процес, това е и реална последователност от действия, която може да осъществи връзка между фазата “Идея”, с фазата “Проект”, и да се насочи към процеса на “Продуктова разработка”. Продуктовият дизайн участва и осъществява взаимодействието с реалния пазар и потребителите, иначе всичко остава на ниво идея, или рамкирано и окачено на стената под формата на свидетелство за интелектуална собственост, което просто ще се наблюдава – “с възхищение към себе си”. Важно е да се подчертае, че възможните посоки за надграждането на продуктовата иновация, обезателно трябва да носят основните белези  на потенциална пазарна реализация. В този контекст трябва да се осъзнават реалистичните предпоставки в една икономика и пазарната ѝ среда, особено в по-малките държави, и как съответно да стане по-привлекателна за клиенти от цял свят, както и съвместна дейност с други компании. Основните възможности са: продуктова диверсификация на компаниите; повсеместна разработка на всевъзможни продукти и продуктови иновации; излизане на неподозирани досега пазари; представяне на местните компании като нови възможности за клиенти от цял свят, които непрекъснато търсят алтернативни и по-качествени продукти; стимулиране на бизнес средата към осезаемо повишаване на качеството на изделията и стремеж към поддържането му; съвместна работа с подизпълнители извън местната икономика при залагане на едросерийни и масови производства; приоритизиране на развойната дейност, пред произвоствената, с цел привличане на инвестиции в местната икономика; защита на различни типове интелектуална собственост и създаване на предпоставки за отдаване на лицензионни права – било то частични или ексклузивни; също толкова важно, не по-малко значимо – формиране на бизнеси, насочени към разработване на реални физически продукти с висока добавена стойност. Повечето дизайни на продукти попадат в една от двете категории иновации: иновации, насочени към ключови нововъведения и търсенето на решения на проблеми, тяхното оптимално надграждане и подобряване, като в тази дефиниция често попадат полезните модели; или иновации, насочени към изобретения, търсейки напълно нови концептуални решения, находчиви комбинации от функции (многофункционални и модулни структури) и промени в принципи на действие. И за двата типа иноваци важи изцяло принципа – трансфер на знания от една сфера в друга. Ролята на продуктовия дизайн в иновациите е съществена част от създаването на така наречените “продуктови иновации”, защото те са факторът, който осигурява тази здравословна бизнес среда, отнасяща се до разработването на нови и конкурентни продукти. Всичко това неизбежно води до напълно нова интерпретация на дизайна на продукта. Продуктовият дизайн и неговото приложение като процес е ясно свързан с икономическото здраве на производствените сектори в различни сфери и индустрии. Затова дизайнерският подход е важен в следните случаи: при разработването на подобрен продукт, който е достатъчно конкурентен, на тези, които вече са на пазара; при разработването на напълно нов и непознат на пазара продукт, но ориентиран към строго профилирана пазарна ниша и целева група от клиенти; при разработването на изобретения или полезни модели, за да имат реален шанс за технологичен трансфер, а не да потънат в бездната от милиони интелектуални собствени без целенасочено проектиране, стратегия за разработване, внедряване в производство и комерсиализация. Търсенето на нови продукти се случва, когато на пазара има възможност за изследване на дизайна на продуктите, които се опитват да решат даден проблем и са готови да бъдат от полза за хората. Една от алтернативите в продуктовите иновации е мултифункционалността, която не винаги се получава успешно, но трябва да се анализира и експлоатира интензивно като тематика, поради огромния диапазон от пазарни възможности. Залага се на интегриране на продуктова комплексност в структурата на дизайна чрез многофункционални решения, поднесени с помощта на подходяща трансформация на модули, комплекти и допълнителни аксесоари към тях. Това са продукти със специфичен облик, който е приспособим към особеностите на ежедневието и обкръжаващата го среда, гъвкав спрямо човешките потребности и характеристиките на целевата група към, която принадлежат –  пол, възраст, географско местополжение, образователен ценз, доход, семейно положение, социален статус, културна принадлежност, естетически предпочитания и др. Това разширява освен иновативния подход, но и социалния диапазон на експлоатацията на продукта, стимулирайки осезаемо променящите се физически и ментални потребности в хората. 

“Всичко е измислено, но малко неща са проектирани добре” – авторска интерпретация

Взаимодействието между дизайн, продукт и човек

“Дизайн – продукт – човек” е затворена система, която няма нищо общо с масовото усещане за непременното притежаване на всевъзможни продукти, които не са част от специфичния начин на живот, навици, ежедневие, бит, свободно време и хобита, характерни за всеки един човек. Комуникацията между човека и продукта трябва да бъде открита и адекватна. Хората в ролята си на “потребители” или “профилирани клиенти”, формират своите предпочитания към продукти, надграждайки с години своя афинитет към определени продуктови брандове. Те се отъждествяват с продуктите, които притежават и експлоатират през целия им жизнен цикъл. Това са преживявания, свързани с менталните потребности, които създават дълбока емоционална обвързаност с продуктите, които се използват, пораждайки спомени, разказвайки истории и споделяйки мигове с други хора. Продуктът влияе интензивно върху човешката същност, освен задоволяването на реалните потребности и нужди. Продуктите, в чието въздействие и странични ефекти от полезността им е вникнато, са анализирани обстойно по време на разработването им, вземайки под внимание заобикалящата ги среда, с която си взаимодействат. Това създава привличане спрямо него и силно изразена необходимост за притежаване, което логично ще привлече повече подходящи потребители. В тази посока е важно да се вземе под внимание един от най-значимите принципи, че дефинирането на дизайна на продукта не се отнася само до външния му вид и повърхностното му възприемане, а и до неговата функция и полезност. Те си взаимодействат в едно неразривно цяло, което само по себе си не може да бъде разделено на две или повече самостоятелни части, и логично води до реален продукт, а не до самоцелно своеволие от страна на разработващите го. Аналогията, която може да ни отведе до същността на дизайна на продукта, неговият външен вид, функцията и съдържанието му, може да се съотнесе до нас, хората, и възприятията ни един спрямо друг. Външността и характера ни, често са обект на преценка и възприемане като отделни компоненти, изграждащи човешката автентичност. Обикновено се оформя базовото впечатление за човека, произтичащо от ускорен процес, образуващ компресиран образ, за да бъде редуциран до приемлив такъв за наблюдателя. Критериите винаги са достоверни, поне по преценка на наблюдателя, но и дълбоко предубедени и субективни в генезиса си, поради недопускане, че облика и съдържанието в един човек имат алгоритъм и взаимовръзки. Опитът за оценяване на съдържанието ни чрез външния ни облик, се образува от биологичните специфики на визуалните ни белези. Външният ни вид е невъзможно да бъде автономен без правилното функциониране на органите и произтичащите от това химически процеси, даващи пряко отражение върху съзнание, емоции, цялостно поведение и характерните движения в тялото. Стандартната структура на опорно-двигателния апарат и доброто състояние на органите са достатъчни за нашето съществуване и функциониране като човешки същества, но е необходимо да се отчитат и процесите на мисленето, психиката, навиците и др. Въпреки субективността на човешките критерии, хората не биха оценили високо – груб, нахален и арогантен човек, дори и неговата външност да създава приятни впечатления и първосигнално да събужда визуални предпочитания. Има много случаи със самоцелно преекспонирани визуални характеристики на дизайна, чиято цел е да прикрият некачествената идея, неправилно изградените функции в продукта и ниската му ефективност и ползи. Продуктът може да се балансира чрез комбинация от смислена и правилно разработена идея, удачно изградени функции, структура от добре подбрани материали и прецизно изграден облик. Визуалната информация при експлоатацията на продукта е изключително важна и е сред основните изисквания. При гледане и допир съществуват редица фактори отразяващи се на нашите сетива – подсъзнателно предизвикат различни асоциации, аналогии, емоции, спомени, копнежи и др. Целенасочено се създава “многопластовост” във всяка продуктова разработка, влагайки в това понятие изключително голям интелектуален ресурс, анализ, изучаване и изграждане на продуктовата структура в развойната дейност. Стремеж към това да се улови, стимулира и насочи правилно фокуса към съответния продукт, ненатрапчиво събуждайки потребителски импулси за необходимостта от притежаването му. Този богат инструментариум от похвати, съдържащи се като принципи и методи в социалната психология, имат приложение в процеса на продуктовия дизайн. Това обхваща изучаване и анализ на психо-физиологичните възприятия, взаимодействието със заобикалящата среда и менталното поведение на потребителя – как се отразява върху мисленето, поведението, навиците, желанията и въображението на човека. Човешките сетивата се използват интензивно при оглеждане на продукта, допир до информационните и функционалните му зони, боравенето с него и интензивната му експлоатация, а в някои случаи възприемане на звуци, както и улавяне от обонянието на определени миризми, отделяни от материалите. Това как въздейства физиологично и на кои слоеве от човешката психика влияе, е показателно за решаващата и ключова роля на продуктовите дизайнери в процеса на разработката на един продукт. Те акцентират върху най-различни елементи в него за да изразят и постигнат нещо много повече от просто закупуване на стока, в чието разработване са участвали. Имат моралното задължение да не злоупотребяват и да не насочват с лека ръка хората към масово желание за обсебване на живота им с продукти. Тяхна основна задача е да придават смисъл, да добавят съдържание, да решават проблеми и да насочват по правилен начин потребителите към продукти, които отговарят на същността им, към начина им на живот, навиците и потребностите им. Хората обичат често да се отъждествяват с предметите от тяхното ежедневие, бит, работа и свободно време, а това е голяма отговорност за продуктовите дизайнери. Те наблюдават, създават, възпитават и анализират последиците от използването на даден продукт, в който имат ключова роля за разработването му. 

“Разработването на продукта е създаване на взаимоотношения.” – Стив Роджърс