Взаимодействието между дизайн, продукт и човек
Взаимодействието между дизайн, продукт и човек
“Дизайн – продукт – човек” е затворена система, която няма нищо общо с масовото усещане за непременното притежаване на всевъзможни продукти, които не са част от специфичния начин на живот, навици, ежедневие, бит, свободно време и хобита, характерни за всеки един човек. Комуникацията между човека и продукта трябва да бъде открита и адекватна. Хората в ролята си на “потребители” или “профилирани клиенти”, формират своите предпочитания към продукти, надграждайки с години своя афинитет към определени продуктови брандове. Те се отъждествяват с продуктите, които притежават и експлоатират през целия им жизнен цикъл. Това са преживявания, свързани с менталните потребности, които създават дълбока емоционална обвързаност с продуктите, които се използват, пораждайки спомени, разказвайки истории и споделяйки мигове с други хора. Продуктът влияе интензивно върху човешката същност, освен задоволяването на реалните потребности и нужди. Продуктите, в чието въздействие и странични ефекти от полезността им е вникнато, са анализирани обстойно по време на разработването им, вземайки под внимание заобикалящата ги среда, с която си взаимодействат. Това създава привличане спрямо него и силно изразена необходимост за притежаване, което логично ще привлече повече подходящи потребители. В тази посока е важно да се вземе под внимание един от най-значимите принципи, че дефинирането на дизайна на продукта не се отнася само до външния му вид и повърхностното му възприемане, а и до неговата функция и полезност. Те си взаимодействат в едно неразривно цяло, което само по себе си не може да бъде разделено на две или повече самостоятелни части, и логично води до реален продукт, а не до самоцелно своеволие от страна на разработващите го. Аналогията, която може да ни отведе до същността на дизайна на продукта, неговият външен вид, функцията и съдържанието му, може да се съотнесе до нас, хората, и възприятията ни един спрямо друг. Външността и характера ни, често са обект на преценка и възприемане като отделни компоненти, изграждащи човешката автентичност. Обикновено се оформя базовото впечатление за човека, произтичащо от ускорен процес, образуващ компресиран образ, за да бъде редуциран до приемлив такъв за наблюдателя. Критериите винаги са достоверни, поне по преценка на наблюдателя, но и дълбоко предубедени и субективни в генезиса си, поради недопускане, че облика и съдържанието в един човек имат алгоритъм и взаимовръзки. Опитът за оценяване на съдържанието ни чрез външния ни облик, се образува от биологичните специфики на визуалните ни белези. Външният ни вид е невъзможно да бъде автономен без правилното функциониране на органите и произтичащите от това химически процеси, даващи пряко отражение върху съзнание, емоции, цялостно поведение и характерните движения в тялото. Стандартната структура на опорно-двигателния апарат и доброто състояние на органите са достатъчни за нашето съществуване и функциониране като човешки същества, но е необходимо да се отчитат и процесите на мисленето, психиката, навиците и др. Въпреки субективността на човешките критерии, хората не биха оценили високо – груб, нахален и арогантен човек, дори и неговата външност да създава приятни впечатления и първосигнално да събужда визуални предпочитания. Има много случаи със самоцелно преекспонирани визуални характеристики на дизайна, чиято цел е да прикрият некачествената идея, неправилно изградените функции в продукта и ниската му ефективност и ползи. Продуктът може да се балансира чрез комбинация от смислена и правилно разработена идея, удачно изградени функции, структура от добре подбрани материали и прецизно изграден облик. Визуалната информация при експлоатацията на продукта е изключително важна и е сред основните изисквания. При гледане и допир съществуват редица фактори отразяващи се на нашите сетива – подсъзнателно предизвикат различни асоциации, аналогии, емоции, спомени, копнежи и др. Целенасочено се създава “многопластовост” във всяка продуктова разработка, влагайки в това понятие изключително голям интелектуален ресурс, анализ, изучаване и изграждане на продуктовата структура в развойната дейност. Стремеж към това да се улови, стимулира и насочи правилно фокуса към съответния продукт, ненатрапчиво събуждайки потребителски импулси за необходимостта от притежаването му. Този богат инструментариум от похвати, съдържащи се като принципи и методи в социалната психология, имат приложение в процеса на продуктовия дизайн. Това обхваща изучаване и анализ на психо-физиологичните възприятия, взаимодействието със заобикалящата среда и менталното поведение на потребителя – как се отразява върху мисленето, поведението, навиците, желанията и въображението на човека. Човешките сетивата се използват интензивно при оглеждане на продукта, допир до информационните и функционалните му зони, боравенето с него и интензивната му експлоатация, а в някои случаи възприемане на звуци, както и улавяне от обонянието на определени миризми, отделяни от материалите. Това как въздейства физиологично и на кои слоеве от човешката психика влияе, е показателно за решаващата и ключова роля на продуктовите дизайнери в процеса на разработката на един продукт. Те акцентират върху най-различни елементи в него за да изразят и постигнат нещо много повече от просто закупуване на стока, в чието разработване са участвали. Имат моралното задължение да не злоупотребяват и да не насочват с лека ръка хората към масово желание за обсебване на живота им с продукти. Тяхна основна задача е да придават смисъл, да добавят съдържание, да решават проблеми и да насочват по правилен начин потребителите към продукти, които отговарят на същността им, към начина им на живот, навиците и потребностите им. Хората обичат често да се отъждествяват с предметите от тяхното ежедневие, бит, работа и свободно време, а това е голяма отговорност за продуктовите дизайнери. Те наблюдават, създават, възпитават и анализират последиците от използването на даден продукт, в който имат ключова роля за разработването му.
“Разработването на продукта е създаване на взаимоотношения.” – Стив Роджърс
