Продуктовият дизайнер и дизайнерското мислене

Дизайнерското мислене е фундаментално със своята философия за процес като продуктовия дизайн. Притежава унифицирана концепция, под формата на метод за разрешаване на проблеми и произтичащото от това създаване на продукти, ориентирани към човека и неговите потребности. Това е задължителен елемент за бизнеси, които искат да изграждат най-високото ниво на добавена стойност в продуктите си, създаване на продуктови иновации и последващо генериране на интелектуална собственост. Прилагалагането на дизайнерското мислене към продукта е признак, че дизайнерът осъзнава същността на този процес, защото той e фокусиран върху цялостното му разработване, а не само върху фазата на проектиране. Черпейки от изискуемия за целта собствен инструментариум – прагматично мислене, гледна точка, знания и умения, чрез които да интегрира потребностите на хората и възможностите на технологиите в цялостен завършек. Със систематичен и целенасочен подход, продуктовите дизайнери е необходимо да анализират, оценяват и концептуализират удачно идеите си, трансформирайки ги поетапно чрез проектиране и преминавайки постепенно към разработване на продукта. Ролята на продуктовия дизайнер е да комбинира удачно наука, изкуство, технологии, маркетинг и бизнес, за да създава такива продукти, които хората да имат склонност да използват, а не просто да притежават формално като предмет. Той трябва да изучава миналото обективно, на база на изминат път и рутина, да го синтезира, канализира и пренася в настоящето целенасочено; без излишни залитания в крайности и радикализиране, особено когато става дума за разработване на физически продукти. Трябва да умее да извлича от корените на историческите натрупвания определени принципи, методи и способи, да превръща възприетото в есенция и да я влага чрез трансфер на знания от една сфера в друга. Необходима му е креативност, интуиция, новаторски подход и комбинаторно мислене, защото визията за градене на продуктови разработки не се поражда самоцелно и от нищото. В резултат на задълбочен анализ и обединяване на знания, умения, последователност, фокус, психическа издръжливост и личностни качества, той трябва да проправя пътя си с помощта на собствена автентична методика за достигне до крайния продукт. Вземайки под внимание всички аспекти в изграждането на един продукт, се налага да изучава начините, по които хората използват, експлоатират и злоупотребяват с продуктите. Освен надграждането на качествата си като проектант и разработчик, следва да анализира потребителските възприятия и маркетинговите аспекти по специфичен начин, бидейки форма на анализатор на пазара, психолог и комуникатор с клиентите. Необходимо е да се наблюдава и акцентира върху определени аспекти от менталното състояние на потребителите, в което се крият техните желания, потребности и формирането на вкусовете и предпочитанията им, чрез които желаят да придобият и използват даден продукт. Това е незаменим учебник за всеки продуктов дизайнер, но ако вникне в дълбочина и навлезе в поведенческите навици на хората, а не преминавайки повърхностно само през външните слоеве на маркетинговите стратегии и комерсиализацията на продукта. Продуктовият дизайнер, посредством своята методика на работа, подход, умения и знания, трябва да формира взаимодействие между пазарните възможности, клиентските потребности и управленските нива в компаниите разработващи продукти – висшият мениджмънт, стратегическите маркетингови и търговски отдели, и не на последно място комуникацията им със собствениците на въпросните компании и брандове. Той трябва да е запознат с начина, по който работи продуктовата икономика, индустрията, различните типове производства и изпълнителските нива в лицето на профилирани производители, различен тип специалисти и занаятчии – подизпълнители в съответните сфери. Понятността от негова страна спрямо архитектурата и подредбата на етапите, обхващащи цялостната разработка на продукта, трябва да се осмисля и интерпретира правилно, с помощта на процесен алгоритъм, водещ до реален резултат – краен продукт. Често самият процес на проектиране и разработване на продукта може да бъде изключително обезсърчаващ, скъпоструващ и нерентабилен, ако не се анализират всички аспекти, възможни сценарии и без да се вниква достатъчно находчиво в процесите на продуктовия дизайн и продуктовата разработка. Затова към стадиите на продуктовия дизайн трябва да се подхожда умерено, с адекватни очаквания и реалистично поставена цел, разпределена на отделни малки подцели. Много от новосъздадените продукти имат предпоставките да се провалят, и в крайна сметка да бъдат забравени, а мнозина дори няма да достигнат до пазара. Обикновено за да се постигне оптимален вариант на така наречения “правилен дизайн на продукта” се проиграват между 5 и 10 опита, като често в продуктовия процес се прилагат  методики с достатъчно богат инструментариум – “редизайн” и “реинженеринг”. Практиката показва, че продуктът има право да се провали при представянето си на пазара до 3 пъти. Всичко след това се подразбира като тотален неуспех и продуктът се счита за мъртъв, тъй като пазарът непредубедено и обективно смята това за провал. Неуместно е да се причиняват излишни последици, които могат да имат в дългосрочен план пряко отношение към репутацията на компанията и бранда. Няма нищо изненадващо в това, че повечето нови продукти не достигат масово до пазара, не се реализират или се провалят, дори ако зад тях има страхотна идея, екип и финансова обезпеченост. Това е неразривна част от естествените и логични закони на пазара, отнасящи се до бизнеси, занимаващи с разработване или производство на продукти. В “дефектните продукти” и грешките допуснати в проектирането и разработването им, както и в цялостното им планиране, организиране на процеса или представянето им, винаги се крият възможности, особено когато това се случва между конкурентни компании и брандове. Затова продуктовият дизайнер винаги трябва да е нащрек, да анализира пазара и клиентските потребности, да търси възможности, решения на проблеми и да предлага необичайна гледна точка спрямо “масовите продукти”.

„Дизайнът не означава тясно прилагане на формални умения, дизайнът е начин на мислене.“ – Крис Пулман

Статията е част от по-голяма тема – “Продуктов дизайн – светът на физическите продукти”, която можете да прочетете ТУК.