Това са снимки с моменти, които показват самото началото на пътя, по който поех, и създаването на нещо безценно за мен. Поставяйки основите на една идея, която продължава и никога не е спирала да се развива, независимо от грешките и препятствията по пътя. Без да ангажирам, че това което виждате е правилният начин, не – това е моят начин. Всеки от нас се движи по такъв, а това е правилният избор. Отделни моменти от този изминал вече 15-годишен цикъл, но от гледна точка на нова фаза на развитие – 3-та година от нов 15-годишен цикъл. Разбира се има далеч по-голяма предистория, но това е съвсем различна тема. Това е част от моята природа, нещо, което обичам, което продължавам да усъвършенствам и надграждам, но ме е изгражда както като професионалист, така и като човек.

Основният етап от пътя стартира през юни, 2004 година. Идеята за Solo Form като бранд, се зароди в съзнанието ми сред безброй намерения. Беше съвсем ясно, че искам да поема в посока за създаване на различни разработки, без ограничения, генериране на потенциал за развитие на различни типове продукти във времето. С течение на времето – създадох свой собствен процес и методика за решаване на проблеми. Продуктовият дизайн, а впоследствие и продуктовата разработка, ми показаха, че са моите отговори за развитие идеята ми, без да ме ограничават, притежавайки широк диапазон на действие. Огромна вселена и предизвикателство и до ден днешен за мен, което никога не ме е плашило, а по-скоро ме стимулира и предизвиква да открия какво мога и до къде мога да стигна. Разбира се в тази свобода има и огромна отговорност за всичко, което правя и оставям след себе си. Положих основите за градене на нещо, което непрекъснато ми дава обратна връзка – къде съм и на какъв процент си от развитието си се намирам. На база на тази равносметка, която правя сега на 18-тата година от моя път на развитие, съм преценил докъде мога да стига. До „максималното ниво на растеж“ имам достатъчно време, в тази връзка съм взел под внимание различни обективни фактори и аргументи.

По мое мнение – винаги когато вървиш по логичен път, трябва да си обективен, ако не можеш, трябва да се научиш да си такъв, независимо колко време ще ти отнеме това. Необходимо е да изолираш егото си, имагинерните си представи за някои неща и самозаблудите, в които си живял. Трябва да игнорираш „преднамерените ласкателствата“ или „прекаленото принизяване“ от различни типове хора, и да анализираш обективно оценките за теб, средата, в която се намираш, работиш и живееш. Да разбереш къде си бил, къде си сега и къде искаш да бъдеш. Нужно е да видиш онези реалности, към които се стремиш и за които трябва да носиш отговорност със всички свои действия. Отчитайки редица свои грешки и обстоятелствата около етапите на развитие, както и реалните аргументи за да продължиш да вървиш по своя път. Всичко това ти дава ясна представа за възможностите, които имаш, както и какво все още е необходимо да покажеш на себе си и едва тогава на другите. Това е строго индивидуално осъзнаване, пред което човек трябва да е много реален, когато се вглежда в себе – без цензура и излишно лустросване. Идва момент, в който просто трябва погледнеш няколко снимки и да разбереш какво точно трябва да направиш от тук насетне…

Снимка 1:

Снимката е от 2005 г., в гр.Русе. Първата ми и собствена работилница – едно от няколкото такива места през годините, които адаптирах в гаражи, сгради и цехове. Но точно тази е специална за мен и “моя път”. Този отдясно – в зелените дрехи – е моя милост. Другият, който е по-прилично облечен от мен – състудент и приятел, който идваше да си прави “разни неща”. Всяко начало започва в гаражи и работилници, така че нищо не е било по-различно и при мен. Това е логично, но за хората, които са на истинския и последователен “път”, който е бавен, труден, на пръв поглед невъзможен, но осъзнат и желан. Вървейки в една посока, следвайки логиката на това, което е в ума ти, и да го копнееш силно. През същата година бях завършил специалност „Индустриален дизайн“ – в РУ “Ангел Кънчев”, а през 2006 г. се явих на дипломна защита, за онази абревиатура пред името ми – „инж. – дизайнер“. Така че, в една и съща година – едновременно излязох от един университет и влязох във „втория университет“ – работилниците. Не отричам, че беше полезно както в личното, така и в професионалното ми развитие. Това начало няма как да се забрави и подмине. Основата, върху която изградих всичко онова, което продължавам да градя и оставям след себе си. Ако стените на тази работилница „можеха да говорят“, имаше какво да разкажат…

Снимка 2:

Снимката е от 2006 г., в гр.Русе. Местен вестник (“Утро”) публикува наш проект – “Превозно средство за инвалиди” – https://solo-form.com/project/prevozno-sredstvo-za-invalidi/. С този проект „нагазихме в дълбокото“ – пет човека, които сформирахме малък екип. И до ден днешен останаха мои приятели. Инициаторът на проекта беше доц. Петко Мишев – за съжаление вече не е сред живите – един от моите ментори и близки приятели. Проектът стартира през есента на 2004 г. и завърши през зимата на 2006 г. Освен опитът, който придобих, това беше и проектът, чрез който придобих бакалавърската си степен. Първият ми така наречен съвместен проект. Сега ги наричам „партньорски проекти“. Тогава не съществуваше тази толкова масова думичка „стартъпи“. Не беше просто „стартъп“ или “проект”, а реален фундамент на “моя път”, както и на цялостната ми философия, начин на мислене и собствен процес, които изградих впоследствие. Моето „бойното кръщене“ в професионално отношение, и в същото време предопредели много мои следващи стъпки през годините – в областта на продуктовия дизайн, разработката на продукти и продуктови иновации. Посоки, които и до ден днешен развивам с бранда Solo Form – https://solo-form.com/.

Снимка 3:

Снимката е от 2014 г., в гр.Пловдив. Тази снимка е „емблематична“. 🙂 Явно желанието ми тук е било в повече. Ето до какво води желанието да направиш продукт. 🙂 Онова, което е зад мен, е свързано с този проект – https://solo-form.com/project/aerodinamichen-panel-za-remarke/. Много държаха да увековечат този паметен момент в снимка, нищо че вече се бях поизчистил малко…:) Иначе това беше предпоследната ми година от онзи етап на развитие с „работилниците“. Година по-късно – през 2015 г., – преди заминаването ми за гр.София, вече приключих с етапа „поръчкови продукти“ и „работилници“. На финалната права на този етап, имаше няколко интересни поръчкови продукта, които изработих за конкретни клиенти. Някои от многото такива, може да видите тук – https://solo-form.com/porachkovi-produkti/ Разбира се, че когато ми се отдаде възможност – участвам в някои етапи на изграждане на тестови модели, изделия и прототипи, но в много по-конкретна посока и с определен подход в проектния процес – https://solo-form.com/uslugi/.

Снимка 4:

Снимка 5:

Снимките са от 2014 г. – в град София. Представихме съвместен проект, с партньор в още два проекта – инж. Тодор Несторов. Участвахме на нещо като изложение – за изобретатели и иноватори, с различни свои разработки и евентуални бъдещи продукти. Събитието се проведе в НДК, по инициатива на „Съюз на изобретателите в България“ – „Изобретения, трансфер, иновации“ ИТИ’2014г. Става дума за проекта „Система за икономия на енергия“. Той претърпя значителна трансформация и развитие – от 2014 г. до днес – https://solo-form.com/project/sistema-za-pestene-na-energiya/. По време на този проект разработихме друг, който се явява продължение на концепцията за използване на остатъчната енергия от топлата вода. Проектът „Система за баня“, се зароди през 2015 г. – https://solo-form.com/project/sistema-za-banya/. Това са реални иновации, но и в същото време продукти, които решават конкретен проблем. Един тестван през годините и работещ в конкретни условия продукт – аргументиран с експлоатация, анализ на данни и реални показатели. Освен основната му концепция за „регенериране на топлинната енергия от отпадната топла вода”, той притежава и социален елемент. Ефектът може да се усети ако навлезе масово в сгради.

Снимка 6:

Снимката е от 2016 г., в гр.София. Подготовка за продуктови снимки на продукт с партньора ми в този проект – Венцислав Ангелов. Проектът е „Мултифункционална патерица“ – https://solo-form.com/project/pomoshtni-sredstva-za-hodene/. Мястото е “Бизнес парк София”, в онази хубава градинка, с езерото по средата. Опитвам се да имитирам човек с травма на долен крайника. Наложи се да сложим имобилизираща шина – за обездвижване на долни крайници. Между корпоративните офиси на IT сектора в България е най-подходящо да снимаш патерица, от мен да го знаете. 🙂 Гледаха учудено, все едно снимаме фотомодел, а беше просто една патерица. 🙂 Нищо, че има издаден патент за изобретение и може би няма конкурентен продукт в тази област, но това е друга тема. Имам любим цитат на Брайън Рийд – “Всичко е проектирано. Малко неща са проектирани добре.” Типовете продукти се делят на нискостойностни, средностойностни и високостойности. Да кажем, че “патерицата” е приемана като стандартен и нискостойностен продукт. Но това е грешка, защото решава проблеми, и то реални. Дори в подобен продукт може да има иновативност, която да бъде развита в различни посоки. Както споменах…”Всичко е проектирано. Малко неща са проектирани добре.” 😉

Снимка 7:

Снимката е от 2017 г., в гр.София. Представихме съвместен проект, с друг мой партньор – Венцислав Ангелов. Участвахме на изложение с проекта „Мултифункционална патерица“ – https://solo-form.com/project/pomoshtni-sredstva-za-hodene/. Това беше събитието „Аз, инженерът“, през 2017г., което се проведе в „Интер Експо Център“, успоредно с „Маштех и Инотех“. В допълнение – взех участие в блок от представяния на различни специалисти и предприемачи, с различни тематика. Участвах с конкретна тема, която бях заявил предварително – „Продуктовият дизайн и ролята му в иновациите“. Това събитие за съжаление вече не съществува, но е едно от най-добрите от този тип, провеждани в България, да не казвам и най-доброто. Заради спецификата и тематиката си заслужаваше – иновации и разработки. Нещо, което за икономиката и бизнеса в България е изключително полезно. С оглед на бъдещото развитие на различни типове отрасли и сфери в икономиката, в които трябва да се развиват интензивно внедряването на иновации, генерирането на добавена стойност и интензивна диверсификация. Създаването на добавена стойност е най-важната част от една икономика.

Снимка 8:

Снимка 9:

Снимките са от 2019 г., в гр.София. В процес на проектиране и разработка на продукт. Както се вижда от снимката…и аз съм се променил. Когато човек следва някакъв логичен път и целенасочено върви към нещо, то промените са неизбежни – от всякакво естество. Напълно нормален и градивен процес за самия човек, когато върви по своя път на развитие. Мястото и обстановката не са важни, защото във времето и те винаги могат да се подобряват. Ще споделя, когато му дойде времето, защото предстоят достатъчно промени. Посоките, целите, приоритетите и диверсифицирането на Solo Form в различни посоки продължава – https://solo-form.com/.

Следва продължение…